Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
the sly admin
Alexander Vinsmoke JR
the sassy admin
Alicia Saint.
the sexy admin
-julie sargon
the sweet admin
_____

You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

View previous topic View next topic Go down

You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Shane. on Mon Aug 28, 2017 7:36 pm

-Майната ти! - Шейн стискаше разпиляното желязо, което до преди няколко секунди му служеше като дясна ръка, опитвайки се да спре неконтролируемото треперене и изстрели, които заплашваха да разрушат стената, издигаща се пред него. Напрежението, под което бе поставен напоследък се отразяваше на пристъпите му и контрола, който се опитваше да упражни върху тях. Гневът, който се надигаше у него, замъгляваше допълнително и без това нетрезвата му преценка и затрудняваше опитите му да овладее полудялата техника. Думите, които излизаха като порой от устните му доста изчерпателно описваха ситуацията, в която се намираше. Само след няколко секунди същата тази повредена трепереща купчина желязо се вряза с всички сили в бетона, правейки огромна дупка в него, 1 на 0 за Шейн и връщането на контрола, поне за сега. Единственото, което се чу след това бе дълбоката въздишка и някакво ужасно жужене, което ръката продължаваше да издава. Докато отиваше към мястото, на което трябваше да се срещне с част от Хулиганите жуженето не спираше да му прави компания - нещо, което бе побъркало дори най-спокойния човек, но не и Шейн. Не, не защото е достатъчно стабилен, по-скоро защото Шейн няма на къде повече да се побърка.
Кварталът бе типичен за предназначението си, сградите бяха достатъчно невзрачни, че да не привличат излишно внимание, единственото, което се отличаваше бе зеленината , нещо, което в днешния свят можеше да срещнеш само в Хулиганските квартали. За миг Шейн забрави за ремаркето с проблеми, което влачеше след себе си навсякъде и погледът и съзнанието му се фокусираха само и единствено над яркия зелен цвят, който бе едновременно живителен и спокоен. Единственото, което го бе спряло да се присъедини към Хулиганите е факта, че сред тях не би имал шанс да достигне баща си отвътре, а също и това, че бе прекалено луд? повреден? за да бъде част от каквато и да била общност. Все пак бе разбрал, че може да работи с тях по определени начини, за да получи информация, за да даде такава. Въпреки скритите си добри намерения, които от време на време се появяваха като лъч светлина в тъмната му главица- Шейн не даваше нищо, без да получи нещо в замяна.
Описанието на къща, което бе получил от Алистър съвпадна с картината, която се озова пред него само след няколко пресечки вървене. Правейки няколко предпазливи крачки, Шейн огледа двора и всичко, което можеше да види от входната врата, за да се убеди, че каквото и да стане - ще държи положението под контрол. Нещо или по-скоро някого успя да грабне вниманието му докато оглеждаше, фигурата която различи бе на момиче с кестенява коса и млечна кожа, бяха необходими само няколко крачки, за да се озове достатъчно близо да проведе разговор и да види момичето доста по-добре.
-Здравей! - обикновено пропускаше всякакви любезности, но нещо у нея го накара да се усъмни, че може да му предостави необходимата информация, за това реши да провери почвата.
avatar
Shane.
I keep it undercover.
I keep it undercover.

Posts : 55
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Irène Montana on Tue Aug 29, 2017 4:41 pm

Нямаше никой. За първи път от месеци, Ирен отваряше очи и в къщата беше тихо. Толкова тихо, че за миг почуства как през вените й минава някакво странно усещане. Усещане, което дори самата тя не можеше да си обясни. Може би, за първи път в живота си трябваше да постъпи като нормален човек и да тегли майната на всичко. Да затвори очи и да се върне в сънищата си. Там, където небето бе толкова синьо, че заслепяваше с красотата си, а около нея…бе зелено. Точно както нейното специално място – градината, която бе превърнала в убежище на миналото. Ирен въздъхна и притисна устните си една в друга. След това притисна клепачите си също толкова силно и се завъртя на другата страна, опитвайки се да продължи съня си. Но не. Това нямаше как да се случи. Не и сега, когато се бе събудила веднъж и съзнанието й бе започнало да работи с пълни обороти. Информацията, която бе открила миналата вечер за секунди нахлу в мислите й и това сложи окончателния край на жалки й опит да си почине.

Премигна няколко пъти с очи и прокара ръка през разпилените си коси. Чувстваше се странно. Сякаш някой бе нахлул в личното й пространство, бе преминал през стаята й (която и без друго си бе пълен хаос) и бе претършувал всичките й принадлежности, за да намери онзи специален буркан с бисквитки. Онзи същия, който обикновено висеше затрупан под хилядите дрехи някъде в дъното на стаята. Онзи същия, които бе намерила случайно в кухнята, когато се бе нанесла в къщата заедно с Ева и Еди.

Изсумтя презрително на собствените си мисли. Не, в това нямаше никаква логика. Никой нормален индивид не би нахлул в къщата, за да открадне специалните й курабийки. С тази мисъл се надигна лениво от леглото, правейки едва две крачки преди да се строполи с трясък на земята.

- По дяволите!– измънка момичето и с ръка избута чантата си. Пое си дълбоко въздух, докато разтъркваше сънено очите си и след това скочи ентусиазирано. Следващите няколко минути бяха също толкова трагични, колкото и началото й на деня. Поради липсата на какъвто й да е звук, съзнанието й се връщаше към невероятния й сън, който в момента се бе загнездил в сърцето й и не я оставяше на мира. Понякога й се искаше да не живее в този откачен свят. Да не се налага да се бори с идиоти, които не се интересуваха от нищо друго освен парите и собственото си благо. Желаеше промяната с цялото си същество и знаеше, че това, което правят с останалите хулигани е важно. И затова каквото и да станеше, винаги намираше сили, за да продължи на пред. Защото това бе правилно и вярваше, че рано или късно ще дойде ден, в които ще успее да види синьото небе със собствените си очи.

Грабвайки чаша кафе се насочи към градината, търсейки спокойствието в зеленината на градината й. И тогава го видя. Това я накара да застине на мястото си с устни леко допрени до чашата. Огледа го внимателно, а след това отпи от кафето си и продължи напред. Обикновено би се осъмнила в появата му, но просто в момента не й пукаше за нищо.

- А ти си? – попита спокойно, заковавайки очите си в неговите. След това отново отпи от чашата си, без изобщо да си дава вид, че намира появата му пред дома й за обезпокояваща.
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Shane. on Tue Aug 29, 2017 6:23 pm

Прикривайки до скоро разстроилите се механизми под дългия си шлифер Шейн даваше вид на горе долу нормален човек, често дори му приписваха вида на един от тях когато се луташе из кварталите им, може би една част от него всъщност принадлежеше тук, но тя никога нямаше да остане на подобно място и той отдавна знаеше това.
-Кристофър. -Това име всъщност наистина присъстваше в неговото рождено, но никой не знаеше това, защото той винаги се представяше просто като Шейн Ривърс или поне когато не прикриваше самоличността си. Кристофър идваше от баща му, поради тази причина той го ненавиждаше и бе решил да го заличи от официалните си данни. Някога, преди собственият му баща да повреди детето си той харесваше начина, по който Кристофър звучеше от устните на баща си, но сега би дал всичко само, за да го чуе да изрича същото име с последния си дъх.
-Но си мисля, че съм сбъркал мястото. -Не искаше да започне направо, защото можеше наистина да е в грешка и това имаше потенциала да му докара излишни неприятности, с които в момента нямаше да се справи в предвид техническото му състояние. Бе сигурен, че описанието на къщата е абсолютно същото, но винаги имаше място за съмнение, пък и Алистър можеше да го е натопил, все пак дори най-близките ти хора може да забият нож в гърба ти във всяка следваща секунда. Точно поради тази причина доверието отсъстваше напълно от личността на Шейн, трябваше винаги да е подготвен за всичко.
-Еди? Това име говори ли Ви нещо? - Трябваше да открие един от лидерите, тогава можеше да предложи услугите си в замяна на информация относно местоположението на последните провели се експерименти. Едва сега успя да погледне момичето в очите, забелязвайки интересният им цвят, който контрастираше с шоколадовата й коса и бялата й кожа. Нещо в нея я издаваше, бе толкова спокойна на вид и някак пасваща дори на това място. Виждаше, че сякаш принадлежи на друг свят, много по-добър от този. Понякога се замисляше дали те наистина щяха да получат своя свят или един по един щяха да се озоват в лапите на Винсмоук , за да се превърнат в такива като него . Навярно някои от тях щяха да бъдат успешни експерименти, но факта, че са се превърнали в това,
което най-много ненавиждат щеше да ги съсипе. Този факт дълго преследваше и Шейн, но той съумяваше да избяга от него, макар и да го приемаше. Знаеше, че се е превърнал в нещо по-ужасно дори от собствения си баща, знаеше какво причинява на хората, дръзнали да се доближат до него с различна цел, освен работа. Той унищожаваше всеки дръзнал да престъпи границата, дори ако се опитваше всъщност да му помогне. Но на такива него никой не можеше да помогне, той отдавна бе станал безнадежден случаи и това бе поредното нещо, което приемаше спокойно. Щеше да е много по-добре за всички ако баща му не само не бе успял с експеримента си, но и го бе убил. Тогава нямаше никой да попадне в лапите на чудовището, което бе създал.
avatar
Shane.
I keep it undercover.
I keep it undercover.

Posts : 55
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Irène Montana on Tue Aug 29, 2017 7:02 pm

- Кристофър. – името му се разля бавно по устните й. Направи крачка напред, а тъмно шоколадовата й коса се разпиля навсякъде около нея. Да, Ирен знаеше, че изглежда мега странно. В очите й още имаше следи от съня, които упорито отказваше да пусне от мислите си, косата й бе леко рошава и разпиляна. Дрехите й бяха също толкова странни – тъмно синята долница се контрастираше по ужасен начин с прилепналото по тялото й потниче, на което пишеше с големи шарени букви: „Ако искаш да летиш, научи се да падаш.”. Вероятно, ако някой я познат я видеше в този момент никога нямаше да повярва, че е един от лидерите на хулиганите. Защото не просто изглеждаше абсурдно, но и имаше някакво странно невинно отражение на сладникаво момиченце, живеещо безгрижно живота си.

- Вероятно си го сбъркал, Кристофър. – не се сдържа и повтори името му. Не знаеше защо, но намираше нещо странно познато и в същото време необичайно в името му. Някакво странно чувство се появи в гърлото й, докато отпиваше отново от кафето си. Отметна бавно един кичур коса от лицето си, а след това завъртя леко настрани главата си, оглеждайки непознатия внимателно. С кафето в кръвообръщението си,съзнанието на Ирен започваше много бързо да се събужда. Вече забелязваше онези малки и незначителни на пръв поглед жестове, които новопоявилия се опитваше да прикрие. И това до някъде я притесняваше, колкото и я караше да се тресе от очакване. Защото нямаше да е истина, ако кажеше, че не харесваше неизвестността и проблемите, която носеше със себе си.

Дори не потрепна при споменаването на Еди, въпреки че вътрешният й глас крещеше с всички сили. Остави бавно чашата на любимия си стол в страни от нея. Всъщност въпросната мебел вече едва се държеше, но момичето упорито отказваше както да го ремонтира, така и да го изхвърли. Поклати глава, опитвайки се да пропъди тези маловажни проблеми от главата си и отново насочи вниманието си към Кристофър. Чертите на лицето й бяха съвършено спокойни и дори частица от нея не потрепваше. Вече знаеше, че събеседникът й е като лоши новини, които се появяват изневиделица и се опитват да се съборят. Но въпроса бе, дали бе някой пазител или може би шпионин, опитващ се да проникне в редиците на хулиганите. Не трябваше да рискува.

- Съжалявам за първи път чувам това име. – излъга го напълно целенасочено. Не само искаше да види как ще реагира, а и да разбере повече за него. Беше прочела някъде, че никога не може да си сигурен кой е твоя враг и винаги трябва да си подготвен за всичко. Но напълно на всякакъв здрав разум, тъмнокосата се приближи до вратата и я отвори, заставайки лице в лице с русокосия. Устните й потрепнаха леко, изпъвайки се в загадъчна усмивка. – Да не би да сте се загубили? Ако е така съм сигурна, че ще успея да Ви помогна да намерите пътя до дома си.

Дори самите думи звучаха абсурдно, изречени от нея. Но какво път. Той не я познаваше и нямаше как да знае коя е и какви са нейните цели. Може би за обществото, тя бе чудовище, което се опитваше да разруши напредъка и бъдещето, което човека си бе изградил с много усилия и труд. Но за хората като нея – бунтарите, които не виждаха красотата в технологиите, пътя й бе необходимото зло, което щеше да прочисти света от боклуците, които го управляваха.
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Shane. on Tue Aug 29, 2017 9:28 pm

Защо ли очакваше по-различна реакция от нейна страна? Знаеше, че никой направил толкова за прикритието си не би го издал просто така на някой дошъл да пита за името му. Нямаше как да я накара да му се довери напълно, защото бе непознат. Забеляза начина, по който гледаше механичните му части, които макар й прикрити добре - издаваха напрежението му и факта, че нещо не бе съвсем наред. Все пак Шейн не смяташе да се отказва, необходимо бе да направи още няколко опита, трябваше да е сигурен, че няма да излезе нищо от това място, за да си отиде.
Шейн не бе и вчерашен, винаги успяваше да разбере когато някой крие нещо, поради простата причина, че се стараеше прекалено много. Никой не би бил толкова спокоен и уравновесен ако някой непознат , изглеждащ по този начин се появеше по това време в хулиганския квартал, за да търси един от лидерите им. По-скоро или щеше да го изрита по възможно най-бързия начин или да уведоми всички наоколо, че прикритието им е било разкрито. Подобно поведение бе прекалено контролирано и изкуствено, че да заблуди тренираното око на Шейн.

-Убеден съм, че съм на правилното място. -Определено не смяташе да овърта повече, не знаеше и дали има времето за това.

-Не съм тук, за да навредя на никого. -Да, първоначалните му намерения бяха такива, искаше само да получи информация, факта, че се намираше по средата на криза не зависеше съвсем от него. Но нямаше друг избор, трябваше да свърши тази работа сега, бе просто прекалено близо.

-Вярвам дори, че бихме могли взаимно да сме си от помощ. -Намекът му , че разполага с известна информация и правомощия , бе отявлен. Очакваше да види реакцията на момичето, макар, че тя правеше всичко възможно да прикрива мислите си и действията, които предстояха чрез неминуемият контрол, който упражняваше. Това му се стори възхитително, за човек като него, който се опитваше да постигне контрол през цялото време, но бе толкова далеч от него , подобни действията бяха достойни за похвала. Сякаш виждаше невъзможното, но за момента трябваше да избута тази мисъл назад в съзнанието си. Понякога бе присъщо за него да се отнася, да мисли за нещо друго в най-неподходящия момент, но от друга страна това му даваше предимството да преценява голям брой неща на веднъж. Погледът му бе уверен, макар вътрешно да водеше битка със случващото се в механичната му част. Енергията, която това му костваше бе голяма, но това не биваше да го отдалечава от целта.
avatar
Shane.
I keep it undercover.
I keep it undercover.

Posts : 55
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Irène Montana on Tue Aug 29, 2017 11:47 pm

Защо ли изведнъж се почувства като главния герой на някоя скрита камера? Или по-лошо – на една от онези странни сапунени сериали от миналия век, за които бе чела в книгите си. Изпуфтя мислено и подтисна желанието си да свие устни. Да, бе сякаш някой би посмял да й скрои такъв абсурден номер. И все пак – кълнеше се, че ако това се окажеше някоя извратена шега на най-добрата й приятелка щеше да я преследва до края на живота й. И това нямаше да е всичко, щеше да прояви въображение и да я накара да стане перфектния градинар. Само, защото знаеше колко мрази да стои на едно място и от нея да зависи живота на каквото и да е било създание.
Продължаваше да наблюдава непознатия. И колкото и абсурдни мисли да се появяваха в красивата й главица, Ирен напълно осъзнаваше, че не можеше да му се довери. Беше сигурна, че крие нещо. Не само заради начина, по който я гледаше, но и изобщо заради поведението му. И природно вреденото й любопитство я човъркаше вътрешно, карайки я да разбере какво.

- Нима? – гласът й се понижи с няколко тона, прозвучавайки тихо и дрезгаво. Първият й импулс бе да скръсти ръце пред гърдите си и и с най-нацупеното си изражение да го накара да си изпее всичко. (естествено, това се случваше само в едно от специалните й настроения.) И след като това не свършеше никаква работа, щеше да се наложи да прибегне до насилие. А това никога не свършваше добре. Не и в техния квартал. Не и когато не можеше да рискува да бъдат разкрити. Затова Монтана просто повдигна елегантно едната си вежда и продължи да зяпа преценяващо Кристофър. Ако можеше да чете мисли щеше да си спести всичките проблеми. Но уви…

- Защо ли се съмнявам в думите ти? – отговори бавно тъмнокосата и прокара палеца си през долната си устна. След това се протегна и си взе чашата с кафето, допивайки го на екс. Ех, ако някой й бе казал, че толкова рано сутринта щеше да се занимава с работа, щеше да му тегли майната и да си остане в леглото. Но какво да се прави, такава бе съдбата на лидера.

- Разбирам. Влез. – каза след кратка пауза и кимна леко към двора и подобието на пейка, което бе направила преди няколко седмици. Без да чака отговор се завъртя бързо и с няколко бързи крачки се настани на своето свещено място. Погледна към русокосият и завъртя очи.Момчето продължаваше да стои на вратата и да я гледа. Какво, да не би да очакваше да води подобен разговор на улицата, където всеки можеше да ги чуе? Имаше само един начин да разсее съмненията си и той можеше да й изиграе лоша шега. Но какво пък, Ирен бе от хората, които скачаха с главата напред в огъня и едва след това съставяха план. А и животът й бе толкова неопределен, че единствено хаоса и неизвестността я караха да се чувства сигурна.
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Shane. on Wed Aug 30, 2017 12:30 am

-Защото съм напълно непознат, с необикновено поведение и твъряд разни неща, които биха ти докарали неприятности, предполагам? -Да, навярно сега не бе времето за сарказъм и остроумия, но понякога Кристофър просто не можеше да сдържи, а ситуацията в момента го изнервяше поради простата причина, че се надяваше да свърши възможно най-бързо, иначе имаше опасността да взриви всичко наоколо и то без да има намеренията да го прави.

Поканата й обаче го изненада, причината да не я последва веднага и да остане на входната врата за няколко секунди докато прецени на какво всъщност се дължат действията и държанието й. Поведението й определено му правеше впечатление, но реши за момента да го игнорира и просто да свърши работата за която бе дошъл.
С няколко крачки се озова отново пред нея, първоначално се поколеба дали да заеме място на пейката, но след това реши, че така разговора ще бъде малко по-открит и може би надежден.

-Не смятам да увъртам повече. -Реши, че това бе напълно ненужно, не бе сигурен дали момичето имаше необходимите правомощия и информация, защото не знаеше, че в действителност тя също бе един от лидерите на общността.

-Праща ме един от вашите, това, което търся е информация за последните провели се експерименти. - Погледът му шареше из градината, правейки опит да отвлича вниманието си от щракащото чувство, което се разпростираше из механиката по него и да се съсредоточи върху разговора. -Наясно съм, че дори птичките не пеят безплатно. -Бе готов да плати с каквото е необходимо, за да се добере до онова копеле. Цената бе най-малкият му проблем и изобщо не го интересуваше. Знаеше, че баща му го търси, за това не можеше да си позволи връзка с повечето шпиони, за това работеше само с Алистър и Алиша, единствените които знаеше, че не биха се забъркали с нещастник като "Д-р" Ривърс.  Хулиганите бяха единствените останали, които също не биха продали каквото и да било на най-големия си враг, за това се надяваше, че няма да им проблем в работата си с тях.

-Не играя двойно. -Реши, че е необходимо да изясни това. Все пак Хулиганите нямаха доверие на шпионите точно поради причината, че много от тях бяха егоисти, които сменяха страни постоянно за своя изгода.
avatar
Shane.
I keep it undercover.
I keep it undercover.

Posts : 55
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Irène Montana on Fri Sep 01, 2017 12:40 am

Ирен завъртя очи и се облегна тежко на пейката, а след това прокара пръстите си през тъмните си коси. Лявата й ръка се спусна небрежно по талията й, опитвайки се да намери оръжието, което обикновено носеше със себе си. Но не го откри. Защото само до преди минути бе прекалено заспала, за да мисли с главата си. И заради това все още висеше с жалко подобие на пижама, а скъпоценните й аксесоари бяха останали захвърлени на пода в стаята. Без да откъсва погледа си от Кристофър, Монтана му даде знак да се приближи.

На пръв поглед, непознатия не изглеждаше като особена заплаха, но въпреки това имаше нещо в него, което караше косъмчетата по тялото й да настръхват. В гърлото й се бе появил един такъв сладникаво-горчив вкус, които й подсказваше, че посещението му не беше случайно. Колкото повече го наблюдаваше, толкова повече забелязваше напрегнатата му стойки, странният блясък на очите му и чертите на лицето му, които бяха изпънати повече от нормалното.

- Нима има значение? Днешно време, можеш да си навлечеш проблеми дори, когато се разхождаш на улицата. – гласът й остана равен и с нищо не реагира на очевидния сарказъм на Кристофър. Засмя се, не на него, а на собственото си душевно състояние. В момента най-голямото й желание бе да се върне в леглото и да довърши съня си. Но от друга страна любопитството й бе започнало да работи и един тайнствен глас прошепваше в съзнанието й:  „Риск – печели, риск – губи.”. А и нека да бъдем честни – Монтана си падаше леко луда със странни наклонности да се забърква в неприятности дори, когато седи спокойно в градината си и пие кафе.

- Чудесно. – сухо отговори тъмнокосата и мислено започна да проклинайки всички богове. По дяволите. Защо всички тормозеха само нея рано сутринта? Устните на момичето се разтвориха леко, а след това се притиснаха силно една в друга. Очите ѝ намериха тези на събеседника ѝ и останаха впити в него за кратко. След това извърна главата си леко настрани и от гърлото ѝ се откъсна гърлен звук, наподобяващ ръмжене. И къде ли се бяха набутали съквартирантите й, когато се нуждаеше от тях?  

- И кой точно те изпрати тук? – изправи се рязко и бавно се приближи до него, спирайки се на няколко сантиметра от него. Главата й бе високо вдигната, а в очите й се блестеше едно пламъче, което предупреждаваше всички: „Не си играй с мен, иначе ще съжаляваш!”. Беше й трудно да вземе решение. Едновременно искаше да открие идиота издал местоположението им, а от друга се разкъсваше между лошото мнение за шпионите и информацията, която можеше да спечели. В думите му имаше потенциал. Прекалено много потенциал, които не искаше да се изплъзне от ръцете й, без да се възползва. Но… - Защо си тук, Кристофър? – „Какво по дяволите се опитваш да постигнеш?” – последния въпрос остана неизречен, но всеки можеше да го види в погледът й.
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: You can use a spear as a walking stick, but that will not change it's nature.

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum