Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
the sly admin
Alexander Vinsmoke JR
the sassy admin
Alicia Saint.
the sexy admin
-julie sargon
the sweet admin
_____

Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

View previous topic View next topic Go down

Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by Eddie Jay. on Tue Aug 29, 2017 10:39 pm

Крачеше небрежно по перфектно равния път пред себе си. Дори не се оглеждаше наоколо. Не искаше да вижда или запомня обграждащия го пейзаж. Равни пътища, високи симетрични сгради, равни изражения по лицата на хората, симетрични и равно разположени изкуствени храстчета... дори равни завои?! Що за фалш, се питаше всеки път, когато се решеше по някаква причина да излезе от комфортното си скривалище. От своя дом, долния квартал. Само там се чувстваше на мястото си. Нямаше нищо толкова дразнещо симетрично, толкова перфектно изкуствено. Долният квартал бе място, което всеки тук наричаше „бунище“, а хората, живеещи там „боклуци“. Еди нямаше против да бъде утайката на обществото, ако обществото бе тази безмозъчна и бездушна маса хора, водени от изкуствените интелекти на хиляди машини и тъпи джаджи. Същите последно споменати сега бяха навсякъде около него и го задушаваха. Това бе точното определение. Искаше да запали цигара. Искаше да хвърли фаса си на земята и да го стъпче. Искаше да се изхрачи точно до някой от многобройните минувачи със сив костюм и куфарче. Но най-напред искаше да изпсува. На глас.
- Ей, да не си сляп, бе!? – не сдържа реторичния си въпрос, след като за пореден път един костюмар не опита да мине през него. Какво, вече им трябваха и механични очи, че да виждат? Не че това щеше да ги накара да прогледнат, разбира се. – Дано стигнеш благополучно на майната си! – извика след вече слелия се в тълпата, а някъде до него нещо се обади с механичен глас.
„Еди Джеймс, наложена ви е глоба един кредит за вербално нарушаване на реда.“
- Знаех си! – възкликна със смесена емоция. От една страна най-сетне бе разбрал какво точно търси тук, но от друга започваше да се прощава с нервите си. Обърна се и се придвижи до идиотската машина, която се срещаше почти на всеки ъгъл. Беше нещо като малоумно информационно табло, което може да питаш за всичко и едновременно налагаше глоби на всеки, който си позволи за псува на глас. Ама че простотия, нали?
- О, стари мой приятелю. Виждам, че само ти не си ме забравил. А помня, че хакнах всичките ти дружки и ги накарах да ме изтрият от паметта си. – бе налудничаво да си говори с тая проста купчина метал, но не сдържа радостта от успеха си. Беше търсил под дърво и камък това чудо. Единственото, което още пазеше информация за него. – Това е краят ти, но първо... ще се позабавлявам малко. – на лицето му се появи лукава усмивчица и той издърпа първата глупава хартийка, с която току-що бе „глобен“. В долните квартали никой не плащаше глоби, защото там нямаше подобни идиотщини, но пък от друга страна... – Ей, знаеш ли какво си ти? Едно тъпо смърдящо на гъз...
„Еди Джеймс, наложена ви е глоба...“
- ...педофилско шибано ламаринено копеле!
„...седем кредита за нарушаване правилника на реда!“
- Благодарско! – изсмя се подигравателно, разкъсвайки с пръсти всички бели листчета, които машинката изстреля за всяка обида. - Ама че отврат, дотук със свободата на словото. – подуши въздуха и сбърчи нос. – Доста познава воня. И това ако не е някой мил закрилник на реда... – извърна глава точно в секундата,в която щяха да го закопчаят. Побърза да прескочи бордюра и да побегне по съседното шосе. Тичаше покрай и върху колите без капка страх. Съвсем скоро предизвика всеобща паника, тъй като простите люде тук не бяха научени как да реагират при извънредни ситуации. Повечето коли даваха резки спирачки, когато се изпречеше на пътя им. Така бързо успя да си хареса и открадне една.
- Изчезвай за малко. – рече на шофьора на готин син ретро кабриолет, отличаващ се от останалите нови модели коли, прехвърчащи наоколо. Добре че все още не всеки можеше да си позволи летяща кола. Там вече тръпката напълно липсваше. – Ще ти я върна. – каза по своему учтиво, настани се на шофьорското място и натисна газта. Чуваше сладкото упорито мъркане на полицейското моторче зад себе си и не сдържа да изкрещи по хулигански му.
- Искаш ли да пояздиш нещо друго, красавице? – намигна на червенокоската на мотора и отново седна нормално на седалката си. Шеговитият му тон навярно щеше да остане неразбран. Сигурно за тези думи тук биха го обвинили в словесно сексуално насилие. Ама че нелепо звучеше само.
avatar
Eddie Jay.
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 22
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by MIKA on Tue Aug 29, 2017 11:15 pm

Денят не предвещаваше да се случи нещо особено – от известно време насам Мика бе обхваната от апатия към живота, към работата си, дори към любимата си котка, която упорито продължаваше да търси вниманието й. Не ядеше, не спеше, не се измаряше. Правеше едно и също всеки ден, виждаше едни и същи хора, влизаше в една и съща скапана сграда и се подчиняваше на някого, който не даваше пет пари за човешкия живот. Дори и началник на един от главните отряди на пазителите, Мика все пак получаваше заповеди или ограничения, когато това се наложеше, и то от човек, който нямаше нищо човешко в себе си. Може би това бе една от причините да е толкова бясна на себе си и на света наоколо, и същевременно толкова пасивна в действията и поведението си.
Смяната й започваше рано сутрин, когато градът едвам се пробуждаше и рядко се налагаше дори да става от стола в офиса си. Наслаждаваше се на прекрасното си мокачино – дребно удоволствие, присъщо само на хората, когато някой пронизително извика в слушалката в ухото й.
-Джеф, научи се най-накрая как се ползва устройството. Няма нужда да крещиш. Не..говори по-бавно...чакай, какво?? Къде?

Мика светкавично стана, навлече бронежилетката, която бе последен писък на модата в техните среди и осигуряваше защита срещу всякакъв вид оръжия. Което пък от своя страна бе изключително полезно, дори и не особено удобно. Момичето избълва няколко псувни наум, тъй като много добре знаеше последствията, ако си позволи да ги изрече на глас, грабна електрическия пистолет и ключовете за мотора и изхвъркна навън, като слушаше в ухото си указанията на Джеф. Най-накрая щеше да хване проклетото копеле, което дебнеше от месеци.
Още не разбираше, как успяваше да се измъкне и то сам, без помощ отвътре – единственото обяснение бе дяволски късмет. Мика усети прилив на адреналин и в тялото й се разля приятна топлина. Господи, отново си припомни защо обичаше работата си. Усмихна се предизвикателно, докато сядаше на мотора си и закопчаваше каската. Червените й коси стърчаха във всички посоки и изглеждаше доста непрофесионално. Определено се отличаваше от останалите.

Тъпакът бе счупил няколко от машините, които бяха изключително скъпи, и продължаваше да сее разруха. Мика и хората й лесно установиха местоположението му – не всеки ден се разхождаше смахнат мъж, ръсещ псувни на всяка крачка. Системата с глобите, която Мика също ненавиждаше, в случая бе свършила нещо полезно.
Благодарение на малките размери на мотора и високата, разбира се непозволена, скорост, настигна мъжа, тъкмо когато нагло си присвои нечия кола. Изравни се с него и му хвърли поглед, пълен с омраза. Особено след самодоволните му думи, Мика реши, че няма да го остави да се измъкне на всяка цена. Показа му среден пръст и усили скорост.  Успя да го изпревари, след което направи рязък завой, за да бъде принуден да спре. Или поне се надяваше да спре. Иначе и двамата щяха да станат на пюре.

Когато синият кабриолет спря на сантиметри от нея, Мика слезе от мотора и се приближи до вратата на колата с вдигнат пистолет в пълна готовност.
-Имай благоразумието да излезеш от колата. Играта свърши. Предай се, Еди. Нали беше Еди? - добави ехидно, но все така напрегнато се взираше към мястото на шофьора.
avatar
MIKA
The peace is what we defend.
The peace is what we defend.

Posts : 50
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by Eddie Jay. on Wed Aug 30, 2017 2:05 am

Пейзажът някак си започваше да му харесва. Не в смисъл, че бе възможно да му захаресат еднаквите сгради и пътища, или еднаквите хора и изкуствени храсти.Беше друго. Навярно адреналинът, обгърнал въздуха около него. Сякаш го носеше вятъра, или така му се струваше. Да, не беше вятърът. Беше упоритата мадама  моторчето. Ама сериозно сладко моторче си имаше. Жалко, че навярно и то не бе уникално, а всички караха едни и същи возила. Че можеше ли да  иначе? Ако се осмелиш уникален, с други думи себе си в горните квартали, просто ще те наградят с доживотна присъда. Ето защо дори някои хорица да притежават вкус за хубавото, нямаше как да им проличи. Единствен Еди ли можеш да види колко е обречена човешката нация с тази система? И не, големият им проблем далеч не се изчерпваше с шибаните експерименти на ония ненормални копеленца. Големият проблем беше как всеки човек то индивидуален индивид започваше да е просто поредната „фабрика“ на предишния. Някой ще каже, че хората вече не се възпроизвеждат по нормалния начин – чрез секс, ами просто някой ги клонира в една то ония лаборатории. Еди Джей сериозно бе напът да обмисли дали тая теория не бе далеч от истината. Оказваше се , че тук не просто материалния пейзаж бе еднакъв, а и съществата, дето го населяваха. Нима можеше който и да е човек да живее по този начин? Да се примири така лесно с всички наложени му ограничения и просто да подражава едва ли не на машините, които го обграждат и диктуват живота му?! Това ли, наистина, можеше да се нарече „бъдеще“?
За миг стисна челюст, оставяйки мислите му да отлетят заедно с вятъра. Малко след това реши да спре загрявката си и натисна рязко спирачката. Брей, червенокоската изкара голям късмет. Честно казано не се бе съобразил, че за малко щеше да я прегази. Е, понякога и той бе леко отвеян. Е, на почти всеки се случваше, нали? Стига да си истински човек, разбира се...
- Майната му, кво толкоз може да стане..? – помисли си за секунда, все още хванал волана на ретро кабриото. Ех, какъв красив син цвят, да не повярваш, че някой би си взел такова маце за кола. Може би не всичко бе изгубено? И в тази връзка, Еди Джей тъкмо си припомни средния пръст, с който полицайката реши да не му остане длъжна. Съзнателно или не за нея, бе избрала да си поиграят. А на Еди му трябваше малко, нещо в този скучен квартал да го впечатли. Подсмихна се и включи на автопилот, задавайки точна команда за движение на готината колица. Можеше да мрази техниката, но обичаше колите, а и въпреки всичко му се налагаше да разбира от шибаните машинарии, ако искаше да ги унищожи ефикасно, нали? Логиката понякога беше жестоко нещо. Нараняваше. Но пък се струваше, стига да си наясно какво искаш.
Синият кабриолет даде назад и се втурна изневиделица към сладкия мотор на полицайката. Знаеше, че май се зовяха „Пазители“, но това бе прекалено префърцунена и идеализирана дума, която не присъстваше в речника на един хулиган. Еди вече се бе придвижил ловко към вратата на колата и дори се бе озовал от външната ѝ страна. Отново нещо крайно опасно и откачено, но не и за самия него. Задържа се за вратата на кабриолета, докато не достигна точния ъгъл, удобен за един малък скок. Отлепи се внезапно, оттласквайки се от синята богиня.
- Чао, миличка! – сбогува се с кабриото почти през сълзи, сетне приземи задника си по то„ни изчисления право върху полицейския мотор.- Сега ще видим какво можеш ти, тигрице! – ухили се почти като лунатик. Всъщност тази усмивка значеше всичко. Значеше, че законите не важаха за някой като Еди Джеймс. Знаеше, че колкото и груб хулиган да е в очите на другите, душата му ще си остане свободна, където и да е. Агентката смяташе, че ще е лесно да се справи с него? Май не знаеше нищо за каузата, която преследваха Хулаганите. Дори можеше да се обзаложи, че никога не бе стъпвала в долните квартали. Нямаше идея как живеят хората там, нито какви са. Не ѝ бе позната и свободата, такава, каквато я познаваше Еди Джей. Но той все пак признаваше кога противниците му заслужават внимание и този случай се оказа такъв. Смяташе да ѝ даде нужното. Профуча покрай нея със собствения ѝ мотор и без да попита кавалерски, собственически я хвана за ръката и я издърпа към себе си. Застави я да седне зад него и зави в насрещното, насочвайки се право към участъка. Знаеше добре къде е базата на Пазителите, след като веднъж бе призван дори да стане един от тях. Пха, представяте ли си, бяха му отправили предложението да работи като ченге, което защитава тая абсурдна система. Надали в някой друг век бе имало толкова вериги, оковаващи човешката душа и отнемащи ѝ правото на свобода.
- Какво? Ако толкова много си ме желала, трябваше само да ми кажеш. Виждаш ли, може да се мине и без тия жалки полицейски закани. – каза като за миг извърна глава към червенокоската. Забеляза баджа стоящ закачен от дясната ѝ страна. Само след секунди натисна така газта, че девойката просто бе принудена да се вкопчи в него, ако не искаше да изхвърчи от превозното средство. –Мика, значи?! - продължи най-спокойно монолога си. - Е, Мика, постигна целта си. Вече залови един от най-търсените изроди на планетата. Как се чувстваш? Доволна? Облекчена? Или беше очаквала да се дърпам повече? Истината е, че предпочитам доброволно да дойда при скъпите ти колеги, отколкото да ме влачат дотам странно смърдящи роботчета. – продължи да я занася като от време на време се подсмихваше самодоволно, но искрено. Не се преструваше за нищо, освен това,че се бе предал наистина. Разбира се, че нямаше как да се предаде на властите, преди да изпълни целите си. Но в момента му беше просто любопитно какво смята да прави с него червенокосата мацка. От друга страна, можеше и да се срещне със сестра си Вики. Тревожеше се за нея, но предположи, че щом не я намери вкъщи, вероятно е на работа. Ето още една причина да кара до базата на куките и сам да се набута пак при тях. Не изгаряше от такова желание, но скоро не бе нарушавал правилника в самото звено на реда. Това вече би било вълнуващо и незабравимо изживяване.
avatar
Eddie Jay.
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 22
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by MIKA on Wed Aug 30, 2017 11:05 am

Мика осъзна каква голяма грешка направи, като подцени противника си, минута след като бе слязла от мотора. Обикновено никога не й се случваше такова нещо – гордееше се с прецизния си начин на работа, с обективната самооценка и разбира се – очакваният резултат бе налице. Не беше начело на отряд „Алфа“ заради фамилията си или заради парите на семейството си, въпреки че не бе трудно да се предложи, че точно те стояха зад назначаването й на главния пост. Рънстоун бяха безпощадни, притежаваха изключителна власт, с която за щастие на Мика никой все още не бе злоупотребил. Ежедневно се сблъскваше с предразсъдъците на едни, и любопитството на други, как, дявол да го вземе, жена като нея се бе изкачила толкова бързо по йерархията и оглавяваше цял отряд от пазители. Трябваше да се доказва всяка секунда, да се доказва повече от всеки друг, защото и най-малката й грешка може да стане причина за напускането й. Не искаше да остави хората си на друг, прекалено много време и усилия й костваше да направи от тези пазители сплотен екип, работещ ефикасно. Възприемаше ги като семейство, особено след като нейното собствено се разпадаше на части. Ето затова трябваше да се съсредоточи и да хване Еди Джей, както бе известен в средите на хулиганите. Лидер срещу лидер, помисли си Мика, докато държеше спусъка на електрическото си оръжие. То беше нейната малка, скъпа играчка - не работеше с обикновени куршуми, не, това бе останало в предишния век, а с електрически импулси, които те поваляха на земята за секунди. Не причиняваше смърт, но можеше да нанесе сериозни щети на потърпевшия. Един единствен път се наложи да убие човек с него и не искаше да си спомня за това.

Еди Джей беше опасен играч. Мика с часове можеше да чете докладите за поведението му, като всеки път се изненадваше на ината на този човек и на желанието му за саморазрушение. Подсъзнателно разбираше какво се случва в главата му и какво цели, но като пазач, тя нямаше право да проявява съжаление, какво говорим за разбиране или съгласие с действията му. Знаеше, че лидерът на хулиганите е безпощаден в осъждането си на останалите. Мразеше всички, включително и тези като нея, които се опитваха да поддържат крехкия мир на тази планета. Омразата можеше да бъде двигател на сериозни, безразсъдни действия.

Действията на мъжа не оправдаваха очакванията й. Всъщност толкова се разминаха с тях, че Мика се нуждаеше от няколко секунди да излезе от ступора, в който бе попаднала. Имаше нещо в него, в начина, по който спокойно се качи на мотора с нея, в ехидната му усмивка, което й подсказваше, че той действително ИСКА да се предаде.

-Какво да кажа, Еди, срамежлива съм – подхвърли му и му смигна, докато обвиваше ръце около него. В едната стискаше оръжието, насочено към брадичката му, с пръст на спусъка. Дори и да беше си въобразил, че взимайки мотора, има контрол и над нея, бързо щеше да го убеди в противното.

- Внимавай какви ги вършиш, иначе ще стане грозно.

Мика започна да се подхилква, докато слушаше излиянията на Еди. Може да беше ужасно дразнещ и неуловим, но бе изключително забавен в представите си за света наоколо. Странни смърдящи роботчета? Как ли пък не. След това се замисли над думите му – той наистина се предаваше. Чисто и просто се остави да бъде хванат. Осъзнаването на този факт изпълни Мика със смесени емоции. Знаеше, че ако той доброволно не бе поискал да бъде заловен, тя нямаше шанс срещу него. Освен това мъничка част от нея, наречена интуиция, й подсказваше, че това не е всичко и има голям шанс той чисто и просто да я занася. Беше нащрек. Налагаше се да се нагажда според ситуацията, Чу пращене в ухото си и гласът на Джеф, но с едно натискане на правилното копче, изключи безжичната връзка между тях. Нямаше нужда от компания в главата си – сама щеше да се справи.

Огледа се и видя, че наближават участъка. Макар че това се вписваше в плана й „открий и залови Ед“, цялата работа понамирисваше. Нямаше да му даде каквото иска, или пък да го остави да я командва.

-Промяна в плана, приятелю – измърка в ухото му и натисна дулото на пистолета по-силно под брадичката му – сега ще правиш каквото аз кажа. Отбий наляво и карай извън града. Няма нужда да ходим до участъка, знам, че и ти не го искаш.



Мика сдържа усмивката си, когато моторът зави наляво. Вятърът в косите й, прекрасното време, фактът, че командваше лидерът на хулиганите я караха да се вълнува по един особен начин. 
avatar
MIKA
The peace is what we defend.
The peace is what we defend.

Posts : 50
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by Eddie Jay. on Wed Aug 30, 2017 9:49 pm

Нуждата да се ухили нарастваше главоломно. Не знаеше как успяваше да контролира напиращия смях толкова дълго, но искаше да остане сериозен, за да се наслади на последвалата победа. Наистина не вярваше. Не вярваше, че червенокоската ще се окаже така лесно подлъгана от някой като него, който бе напуснал училище в 10ти клас. Май светът винаги успяваше да те изненада, при това когато не го очакваш.
Типично нещо за Еди бе да се измъква по начин, по който никога той не бе виновникът накрая. Бе тренирал този метод още от малък, а номерът беше просто да убедиш другия, че си се предал, но без да го оставяш да те подценява. Разбира се, добре обучено ченге никога не би подценило противник, особено толкова известен като Еди Джеймс. И точно това бе главното оръжие, което той използваше в своя полза. Не че щеше да се случи нещо особено, ако го бе отвела в управлението, просто сега го остави съвсем той за води парада, което го изненада приятно. Може би вътрешно изгаряше от любопитство да прекара време с един хулиган. Може би си падаше приключенска душа, въпреки скапана си професия. Не можеше да я вини, че не ѝ личи да е по-различна то останалите. В горните квартали всички се сливаха, изглеждаха еднакви, защото системата им го налагаше. Бе толкова жестоко, че дори Еди би ги съжалил.
Остави я известно време да се порадва на мисълта, че е победила противника си. Това бе чудесна възможност, от която Джей също щеше да се възползва. Докато червенокосата Мика се заблуждаваше, че води парада, тъмнокосият хулиган бавно, но сигурно, я караше към своята си територия. Скоро щеше да се запознае с долните квартали отблизо. И навярно нямаше да остане очарована. Предвид огромния контраст между неговия и нейния свят, не ѝ даваше повече от 3 минути, преди да ѝ се прииска да се върне вкъщи.
- Между другото, скъпа моя Мика. – започна с иронична усмивчица, малко преди да навлезе в своята си територия, където посмъртно не можеш да го залови. – Какво си мислиш, че ще стане, ако натиснеш този спусък, докато аз карам това бебче? – подсказа ѝ точно, когато е твърде късно, но знаеше, че ще осъзнае заблудата си и това скоро си пролича, когато я видя в огледалото как прехапва устна. Сладка реакция. Вече съзнаваше, че ако нещо се случи с него в момента, и двамата бяха прецакани. С което Еди нямаше проблем, но червенокоската имаше. Защото тезата, че ще излезе победител, получи силен разгром. Навярно, ако бяха в кола, а не на мотор, можеше и да има време да реагира и поеме управлението, но не и в този случай и отново не и със скоростта, с която караше един хулиган. – Огледай се добре, Мика. Вече сме на моя територия, затова те съветвам да ме слушкаш и да махнеш това смешно оръжие. Тук не би ти помогнало. – подсмихна се триумфално, когато усети разстилащата се воня на мърша, която бележеше началото на долните квартали. Минаваше се покрай бунището, но това не бяха боклуците на хулиганите, а на ония копеленца там горе. Мда, поне за тукашните не беше тайна, че златните гъски си изхвърляха тук изпражненията, само дето бяха доста различни от златни яйчица. – Запуши си нослето, вонята ще намалее след малко. А в случай, че се чудиш, това е вашето бунище. Тепърва ще видиш колко ни е осрала системата. Нас – в буквалния смисъл, а вас – в смисъл, че живеете в пълен фалш. Много шибана работа.
„Наложен ви е един кредит за вербално нарушаване на реда“
- Ай, стига бе! И на возилата ли си имате тая гад? – възкликна раздразнително с доза ирония, подбелвайки очи. – Не можеш да ме излъжеш, че ти не го мразиш. Мразиш го, нали? – не че не знаеше отговора, то направо се четеше в очите ѝ. Почти постоянно я наблюдаваше в предните огледала на мотора, за да види реакцията ѝ. Някак му бе любопитно с какъв ли мироглед ще си тръгне оттук. Това зависеше от нея. От това до колко тя бе способна да види истината и доколко бе способна да я приеме. Еди не очакваше друго то нея. Не очакваше съпричастност, нито помощ, камо ли разбиране. Не очакваше нищо от тези, живеещи горе. Знаеше, че те са устроени така. Да не им пука за нищо, освен работата им, да не виждат и на една плюнка пред себе си. И макар да му беше писнало да се разправя с тях, незнайно какво продължаваше да го подтиква да покаже истината, да ги огрее като знойно слънце в пустинята. Искаше просто да им покаже. Истината, каквато е. Нищо повече, или по-малко.
avatar
Eddie Jay.
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 22
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by MIKA on Thu Aug 31, 2017 12:06 pm

Всичко бе игра на надлъгване. Игра, която нямаше край и никога нямаше да има – пазители и хулигани бяха като куче и котка – преследваха се, залавяха се, отмъщаваха си. Работата на пазителите не беше да воюват с тях, всъщност бе далеч от това – тяхната роля се съсредоточаваше в запазването на крехкия баланс на тази планета. И в този век тази задача бе доста трудна, особено като се има предвид, че всеки действаше срещу тях. Мика все още не разбираше откъде бе възникнала тази огромна вражда между пазителите и хулиганите. На практика, част от стремежите им се припокриваха. Хората като Еди искаха планетата да върне предишния си облик, отрядът на Мика се стремеше към мир и ако единственият начин за помирение е да се върнат няколко века назад, пазителите бяха готови на това. Само дето Мика, а и всеки един отряд пазители, знаеше, че това е невъзможно. Невъзможно бе да се поправи стореното от Александър Винсмоук младши и армията му от учени. Не можеха да върнат времето назад – твърде много бе пожертвано и за жалост цената на технологичния напредък още не бе изплатена. Подобни, а и други мрачни мисли често нахлуваха в съзнанието на жената. И сега установи, че именно те бяха причината за обхваналата я апатия и депресия. Мика усещаше безнадеждността на времето си на всеки ъгъл. Вече не изпитваше омраза към Еди, защото знаеше, че макар и по много грешен и неправилен начин, той се бореше за същото, за което и тя.

Продължаваха да се возят на мотора й, но Мика свали и прибра оръжието, Това й действие нямаше нищо общо с превзетите думи на Ед, който си мислеше, че може да я уплаши. Човек като него, който ни най-малко не я познаваше, не можеше да я съди. Тя бе преживяла толкова катаклизми в живота си, че вонята на изпражнения дори не бе в списъка й с омразни неща. Мика знаеше какво е да загубиш близък човек. Знаеше цената на живота, но не се страхуваше да рискува своя собствен. Осъзнаваше, че може би прави поредната грешка като му се доверява, и че постъпва адски глупаво за пазител, но не можеше да пренебрегне интуицията си. А тя й казваше, че трябва да последва Ед. Да го изслуша докрай. Да чуе гневната му тирада, обърканите му представи за хората като нея, да намери причината за тази вражда. Защото той не бе случаен човек. Бе лидер на хулиганите и като такъв, Мика се надяваше, че има поне малко здрав разум и няма да я убие без причина.

Слушаше бегло думите му, а в същото време наблюдаваше гледката наоколо. Бе идвала доста пъти в Долните квартали, запозна се отблизо с живота, ако можеше изобщо да се нарече живот, на хората тук, завърза полезни контакти. Тя бе пазител, не учен. Не подкрепяше експериментите. Затова и голям брой хора тук я приемаха сърдечно въпреки униформата й на пазител. Други я отблъскваха, както Ед я отблъскваше в момента.

Моторът спря в някаква безлюдна местност. Мика слезе пъргаво от него, сваляйки каската си. Гъстите й червени къдрици се разстлаха по гърба й, закривайки част от лицето й. Пистолетът си стоеше прибран и дори не посегна към него. Беше безсмислено. Не бе дошла чак до тук просто да го убие.

- Имате много погрешна представа за мен и моя живот, господин Джеймс. Ако аз живея във фалш, поне правя нещо, за да се боря срещу това, а вие - вие знаете само да чупите и трошите тези дяволски, шибани машини за глоби.

Наложен ви е един кредит за вербално нарушаване на реда“
Мика се обърна по посока на приветливия женски глас, идващ от мотора, извади оръжието и с един кратък изстрел се отърва от тази досадна глупост.

- Говорите какво искате, но действително не си мърдате пръстта да го осъществите. Всички вие сте едни страхливци. Мразите ни, и защо? Защото се опитваме да направим поне едно нещо правилно в този шибан, сбъркан свят?



Мика говореше спокойно, макар и цветущия език, който използваше, за да подсили ефекта от думите си. Гледаше Ед право в очите, а бузите й бяха почервенели, досущ като косата й, от вълнение.
avatar
MIKA
The peace is what we defend.
The peace is what we defend.

Posts : 50
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by Eddie Jay. on Thu Aug 31, 2017 4:11 pm

Паркира мотора в близост до известната пустош Риченд, която някои считаха за края на света. Там бе оцеляло едно единствено дърво, което с векове отказваше да издъхне независимо колко пъти бе отравяно. В днешна дата действието на отровните газове тук бе отшумяло, но се усещаше напрежението от времето на големия обрат, когато светът се превърна в технологичен боклук. Това място носеше огромна символика и значимост, така че не бе случайност, че Еди се спря точно тук. Щом слезе от сладкото моторче, изкачи няколко малки скали и се озова на малкото хълмче, върху което се намираше Вечното дърво, както го наричаха местните. Джей често го посещаваше, но за първи път не беше сам. Тук получаваше нужната сила да продължи напред и да не се отказва то каузата си. Получаваше и успокоение. Някак, гледайки колко е велика природата, се присещаше, че каквото и да става с този смахнат свят, винаги имаше едно нещо, срещу което нямаше сила, която да се възпротиви. Природата. Един ден, Еди ме убеден в това, земята сама щеше да потърси своето сладко отмъщение за всичко, което ѝ бе причинено. И тогава тя беше да застане рамо до рамо с Хулиганите и заедно щяха да си върнат всичко онова, което им бе отнето. Правото на пълноценно съществуване, на това да бъдат себе си, правото на живот, но истински такъв. Докато хулиганите съществуваха, за човечеството все още имаше бъдеще. Защото всички останали вървяха към своето собствено унищожение. Всеки, подкрепящ немислимата система с управляващи изкуствени интелекти. Как хората позволи най-големият им страх да се превърне в реалност? Светът им да бъде управляван от хиляди чипове. Как се случи програмирания свят да измести истинския?
- Виждам, че си идвала и преди. – отбеляза Еди, облягайки се на стеблото зад себе си. Огромната корона на Вечното дърво хвърляше дебела сянка върху фигурата му. Едната му ръка се разрови в джоба за цигари и запалка. – И все още има доста неща, които не знаеш, или може би не си разбрала. – разклати леко почти смачкана кутия цигари и извади една, поставяйки я между устните си. Запали си огънче и скоро димът се понесе блажено във въздуха. Ирония бе колко по-чист е този дим от атмосферата наоколо. Толкова, че дори можеше да я пречисти. – Ясно е, че всеки от нас живее в собствените си заблуди. Но нима смяташ, че ние се борим за нещо по-невъзможно от това, за което се борите вие... – прекъсна мисълта си със саркастична усмивка и така не я довърши. Не сметна за нужно. – Мирът, за който така горестно се борите, всъщност не съществува. Това е възможно най-голяма заблуда на тоя свят. – дръпна няколко пъти от цигарата си и продължи със същия си вече спокоен и дрезгав тембър. Е очакваше червенокоската да прогледне кака стояха всъщност нещата, нито смяташе да оспорва това чия кауза повече си струваше. Двамата с нея си приличаха толкова, колкото и се различаваха. – Щом си се запознала с начина на живот тук, значи си наясно, че никой не вижда този свят като мирен. Мирът е там, където има нещо, нещо истинско. И за да имаш мир, първо трябва да го извоюваш. Така че в общи линии.. вие защитавате същата онази система, която опитвате са спрете. Не ти ли се струва като преебан омагьосан кръг? – димът се изстреля от устните му, оформяйки малки кръгчета във въздуха. - Защото е точно това.
Не знаеше дали ще зацепи накъде бие с думите си, но му се струваше достатъчно умна, макар да ѝ костваше време да се абстрахира от гордостта си и заблудата, че е наясно с всичко. Харесва му, че у нея има пламък. Това бе първото нещо, което системата опитваше да ти отнеме. Но тази Мика все още го пазеше. И все пак не знаеше дали може да ѝ се довери. Еди знаеше някои неща, за които пазителите бяха в неведение, но докато така сляпо се подчиняваха на ония горе, които дори не си показваха носовете пред тях, не можеше да им се доверят. Затова Хулиганите бяха отритнатото стадо, което гледаше с толкова голямо презрение и недоверие всичко останало. Не че бе изключено да дадат шанс на някой различен от тях. Просто този шанс трябваше да се извоюва.
avatar
Eddie Jay.
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 22
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by MIKA on Fri Sep 01, 2017 10:32 am

Докато Еди говореше Мика посегна към кутията цигари, извади една, запали я с професионализма на бивш пушач, като през цялото време следеше мъжа. Нямаше му доверие и не можеше да се отпусне в неговата компания. Когато вдиша и издиша можеше да се закълне, че пушенето й липсваше. Липсваше й да прави непозволени неща без някой да й се бърка или да й налага въображаеми глоби. Като лидер, Мика можеше да си позволи известни привилегии, но всичко трябваше да е дискретно, скрито. Такъв е светът, в който живея, помисли си примирено. Можеше да смела, да рискува живота си, за да спасява други такива, можеш да сплотява хората и имаше почти винаги вярна преценка за нещата, но ако ставаше въпрос да се възпротиви на цялата система, не й стискаше. И се мразеше заради това. Но имаше прекалено много да губи, а и колко щеше да е полезна мъртва? Или пък с промит мозък? Макар да знаеше, че просто си измисля оправдания, Мика не искаше да среща реалността в очите. Защото щеше да попадне в бездната на отчаянието, от която нямаше да успее да излезе втори път. Не и след смъртта на Джейк.
Мястото, на което бяха, бе величествено. Малко зловещо, но определено притежаваше някаква магия. Същата магия виждаше и в очите на събеседника си, докато разпалено обясняваше мотивите си. Мика сякаш бе в някакъв сапунен мехур, нищо от това не й се струваше реално, а тя можеше само блажено да се рее в пространството. Какво ми става?! Сепна се внезапно. Беше се разсеяла. А после претендираше, че е добър агент.
-Ти си заблуденият, Ед, Погледни реалистично на нещата. Това не ти е приказка, в която побеждава доброто. Не. Ние толкова се прецакахме сами, че вече няма кой да ни спаси. Как смяташ да се бориш срещу Учените? Имаш ли си и най-малката представа срещу какво се изправяш? Не, нали..и аз така си мислех.
Мика дръпна за последен път от цигарата и я смачка с обувката си. Ако броеше нарушенията, извършила досега, нямаше да й стигнат пръстите й на двете ръце.
Не можеше да стои на едно място, трябваше да се раздвижи. Намираха се на кръстопът – никой от двамата нямаше да отстъпи пред убежденията си. И двамата бяха лидери и носеха отговорност за толкова много хора, нямаха право на необмислени постъпки. Бяха нащрек, нямаха си доверие, което бе разбираемо предвид доскорошните действия на Мика. Приличаха си в стремежа си да поправят този отвратителен свят. Приличаха си в непримиримия характер. Но стигаше ли това? Стигаше ли това, за да работят заедно? Или тази мисъл бе толкова неприемлива, че не си заслужаваше изобщо да се изрича на глас. Не изглеждаше ли като предателство в очите на останалите, пазители и хулигани да се обединят?
Не, това не биваше да се случва. Беше твърде опасно, а недостатъците превишаваха броя на предимствата.

Мика въздъхна и направи няколко крачки около дървото. Мислеше си разни неща. Много важни неща. Обърна се към Ед и срещна втренчения му поглед.

-Спокойно, няма да те убия. Няма нужда да ме гледаш сякаш съм ти изяла закуската.
avatar
MIKA
The peace is what we defend.
The peace is what we defend.

Posts : 50
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Welcome to my ruleless world! -Eddie&Mika

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum