Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
the sly admin
Alexander Vinsmoke JR
the sassy admin
Alicia Saint.
the sexy admin
-julie sargon
the sweet admin
_____

Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

View previous topic View next topic Go down

Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Aurora. on Thu Aug 31, 2017 5:17 pm

Тренировката дори не беше изтощителна, но д-р. Ривърс каза, че за днес е достатъчно, а когато Аурора поиска да я оставят сама да тренира веднага я отпрати с предтекст, че има още много, които трябва да тренират хакването на системите. Аурора се намръщи и излезе бързо от стаята. И какво друго се предполагаше да прави. В лабораториите нямаше друго занимание освен това да тренираш, а навън не ѝ се излизаше. Не виждаше смисъл да излиза без поставена задача.
Докато минавеше покраи кабинета на д-р. Висмоук от там излезе Рафаел видимо доволен. Не беше трудно да познаеш защо.


- Ново подобрение? - попита спокойно Аурора, когато срещна щастливият му поглед.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Rafael. on Thu Aug 31, 2017 5:45 pm

Излезе от офиса на Зандър със смесени чувства. Но поне отново можеше да чувства. От една страна бе радост, че бе поправен, дори с допълнителен ъпгрейд. От друга беше тъжен, че не можеше да му се обърне повече внимание и трябваше да си тръгне толкова скоро. Оттам идваше скритото му недоволство. Зандър нямаше толкова време за него, колкото за любовника си. Мисъл, с която Рафаел не можеше да се примири. Но все още не бе открил начин да промени това, освен да убие грозния лигльо, поглъщащ повечето време на великия му създател. За него бе естествено да елиминира всеки, който считаше за свой враг и единствено възможните последици го възпираха. Единственият му страх от това Зандър да не го иска повече. От това да го изрита като поредния неуспешен експеримент. Това го плашеше. Тайната, че по начало би следвало да е отдавна бракуван. Да е обявен за неуспешен. Защото човешкото в него надделяваше. Инстинктите му контролираха дори програмите в него. Нещо недопустимо за един успешен експеримент. Възможност за неподчинение.
И все пак Зандър го бе задържал, престъпвайки сам златното си правило. Може би беше прав в предупреждението си, че някой ден всички щяха да съжаляват за това.
Нечий познат глас го изтръгна от мислите му.
- Нещо такова. - отвърна почти машинално, без да му се налага даже да осмисля въпроса на Аурора. За секунди успя да анализира изражението ѝ и му стана ясно защо изобщо е започнала разговор с него.

А ти? Пак ли те отпратиха от тренировъчната зала? - след като разбра, че въпросът му беше излишен, продължи - Искаш ли да потренираш с мен? Мога да те науча на нови неща.
Не че му пукаше за другите, но не можеше да отрече, че споделяше отегчението ѝ.
avatar
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Aurora. on Thu Aug 31, 2017 5:55 pm

Аурора се усмихна широко и в очите ѝ дори заблестя нещо наподобяващо щастие, но то беше някак странно, вероятно защото не беше истинско.


- Разбира се - каза и тръгнаха надолу по коридора.

Истината беше, че Аурора не беше голяма фенка на Рафаел. Факта, че д-р Висмоук отделяше на него повече време отколкото на всеки друг я дразнеше. На моменти дори си мислеше, че изпитва ревност, което по принцип не би трябвало да е възможно. Но се успокояваше с мисълта, че Александър прави това защото на Рафаел му трябваше повече внимание заради някои дефекти, а за нея не трябваше защото си беше съвършенна. И все пак имаше нещо в нея, което я човъркаше по-често от колко искаше да си признае.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Rafael. on Thu Aug 31, 2017 6:26 pm

Винаги му беше странно, щом се засечеше с малката Аурора. Наричаше я така, защото бе сред сравнително новите експерименти на Създателя. Разбира се, не се славеше с нещо по-различно като екстра, беше като всички останали. Странното бе, че Рафаел усещаше някак си сходни емоции като совите собствени. Данните може би се наричаха "ревност" на чисточовешки език? Защо ли му се струваше, че всеки успешен тук, дело на Зандър, тайничко ревнуваше от останалите. Или само Рафаел бе изключението? Може би бе прекалено очевидно, че му се отделя повече време, но Рафи бе спокоен за това. Нали лесно можеха да се успокоят със заблудата, че след като бе най-първия успешен експеримент на доктор Винсмоук, следователно имаше нужда от множество поправки. Е, вярно бе, че машина, която искаше да чувства, имаше нужда то постоянна поддръжка, но Рафаел не би си представил съществуването му да е така сиво и безлично, както на останалите. Искаше поне това. Да чувства истински. Това го караше да се чувства жив, макар че никой експеримент не беше.

- Да видим... На какво да те науча... - замисли се, след като направи знак на Аурора да го последва в стаята му. Поогледа се наоколо и накрая взе две плюшени играчки, като ѝ подаде едната. Тя я пое с видимо недоумение, а при допира на ръцете им, Рафаел ѝ прехвърли нужните данни. Знаеше, че никой нямаше много от неговите ъпгрейди, но можеше да ги прехвърля тайничко, без да бъде усетен. Все пак бе обещал на своя създател да не споделя с останалите, че е различен.

- Захапи я. - заръча на Аурора, като демонстративно направи същото със своята плюшка. Интересното тепърва предстоеше, но може би най-забавното бе,че  на Рафаел не му пукаше колко нелеп изглежда в момента.
avatar
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Aurora. on Thu Aug 31, 2017 6:43 pm

Да я захапе? Той шегуваше ли се с нея. На какво можеше да я научи, като захпва плюшен играчки? Спомняше си, че като малка имаше един приятел от детството си, който всъщност не ѝ беше точно приятел. Той непрекъснато се шегуваше и се подиграваше с нея. Тя често се прибираше разплакана вкъщи и се криеше от чичо си Персей, защото не искаше той да знае, че тя непрекъснато биваше изграна, но един ден, когато се прибра след една такава шега се сблъска точно с него и нямаше как да си замълчи. След това онова момче повече дори не ѝ проговори. Чак когато бяха тийнейджъри вече, може би 17 се осмели да я пита в коридора на училището нещо за някакво домашно, а когато тя го попита защо изведнъж спря да я тормози и дали чичо ѝ имаше нещо общо той я погледна уплашено и набързо скалъпи някакво извинение и се изниза.
Ако сега това пак беше някоя тъпа шега поне нямаше да се разреве, пък и нямаше кой да я успокои дори и да се получи дефект и да го направи. Погледна играчката в ръцете си и захапа ухото ѝ.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Rafael. on Thu Aug 31, 2017 9:22 pm

Съзнаваше, че операцията бе леко необичайна. Добре де, може би дори звучеше и изглеждаше налудничаво, но какво да се прави. Най-необикновените електромагнитни вълни бяха концентрирани именно в зъбите на експериментите, поради неизвестна все още на учените причина. Те дори криеха повече потенциал от останалото електричество, ползвано да се задвижи всеки отделен експеримент. Бяха подобни на радиовълни, но имаха далеч по-непредсказуеми способности. Не просто предаваха информация. Пращаха я към източника и тя се съхраняваше там, като винаги имаше връзка с алфа контакта. Всичко това бе току-що демонстрирано от Рафаел. Той подаде нужната команда на програмата и нискочестотните електромагтнитнивълни, събрани в зъбите му, изпратиха нужното количество в плюшената играчка, която бе захапал. След като приключи, той остави играчката на земята и демонстративно се отдалечи от нея. Започна да ѝ задава команди, защото самият той представляваше сега алфа контактът, а в играчката заживя част от неговата програма.
- Здравей, Аурора! Искаш ли са ги поиграем? - играчката сама заподскача из стаята, въртейки се около тъмнокосата и размахвайки "ръце".

- Интересно е, че някои от нас имат способността да контролират други сложни машини, роботи и въобще всичко с чипове, задвижвано от електричество. Но какво, ако ти кажа, че ние сме способни на много повече... ! Способни сме да "вдъхваме живот" на предмети, които въобще нямат връзка с електричеството. Можем да си създадем лична армия от..каквото се сетиш. Но това ми беше под ръка, така че..опитай! - подкани я с поглед и лека усмивка.

Ти си на ход. Просто задай команда "отдели мини омега лъчи" и насочи мисълта си съм играчката. След това тя ще е под твой контрол. - обясни набързо и подпря лакти на близката масичка, следейки Аурора в очакване.
avatar
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Aurora. on Fri Sep 01, 2017 12:03 am

Чиста изненада се изписа на лицето на Аурора. Това въобще не ѝ беше хрумвало, че е възможно до сега. С рентгеново си зрение виждаше, че в играчката наистина няма никакви чипове или друга елктроника, а само пух. Погледна своята играчка, която също нямаше нищо друго освен пух. Концентрира се достатъчно и програмата, която явно Рафаел ѝ беше прехвърлил веднага се задейства и заработи. Изведнъж играчката скочи от ръцете ѝ и започна да подскача наоколо и танцуваше около играчката на Рафаел.
Изведнъж тя се засмя и плясна с ръце. Някак си изпитваше неистова радост, а играчките бяха толкова сладки и заразителни с техните танци, че Аурора за минута се самозабрави и се смееше и радваше на плюшковците, които скачаха и танцуваха заедно.


Но тази минута на човешка радоста бързо се изпари, когато в нея сякаш нещо записка и алармира, че това, което прави не е нещо, което един успешен експеримент би трябвало да прави. Вече не беше човешко същество, което се смееше се радваше. Не беше малкото дете, което чичо ѝ отгледа, то би се зарадвало на такова нещо, но тя не трябваше. Изведнъж нейната играчка тупна на земята изневиделица, а другата спря и се огледа учудено. Аурора вдигна поглед към Рафаел, беше спряла да се усмихва и лицето ѝ беше сериозно и професионално.


- Това е наистина интересно и полезно. Признавам, че съм изненада - каза тя с безизразен тон, страхувайки се, че той всеки момент може да изтича и да каже на всички.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Rafael. on Fri Sep 01, 2017 2:02 am


Съзерцаваше реакцията на Аурора и анализът му отчете тоталната промяна, която сякаш внезапно настъпи в нея. Беше така странно, но и интересно. Никога преди не беше виждал подобно нещо. Дали и той самият не изглеждаше така, докато чувства? Странно, струваше му се, че въпреки всичко той по начало не бе способен да изразява емоциите си правилно, като човек. Още във времето, когато не бе експеримент, като че не приличаше на такъв. Обмисляше всичко по логика, неизвестна за останалите. Такъв си беше и сега. Никой никога не го разбираше, а той разбираше всекиго, по-добре от самия него. Това понякога му тежеше до известна степен. Чувстваше опасност от прегряване, макар и сигналната лампа никога да не се бе включвала. Понякога се питаше колко ли може да издържи така... докато има пълната власт да чувства? Все още не си го позволяваше винаги, но когато не се усещаше повече жив, пробиваше живата плът, заклещвайки камата си между металния скелет. Само и само да кърви. да кърви и чувства.
А тя сякаш го направи с такава лекота. Само след секунди осъзна какви бяха последствията за нея, или какви можеха да бъдат, ако някой учен я завареше такава. Засмяна, пляскаща с ръце срещу двете живи плюшени играчки. Досущ като малко дете, което се радваше на подарък, оставен от дядо Коледа.
Както предположи сам, промяната не траеше задълго. Миничипът в нея я присети какви бяха нужните и ненужните неща, а във втората графа влизаха точно този род емоции. И все пак на Рафаел му стана някак драго. Досега не бе карал някого да се усмихне. Усети странна топлинка да нагрява сензорът му за усещане. Тъжното, когато занеш, че си машина, бе това, че инкога не си сигурен дали изпитваш нещо и дали то е истинско. Но можеше да се самозалъжеш, досущ като истински човек. Можеше сам да пренапишеш аните си така, че са си убеден. Истинско е.

- Хей, не се впрягай за това. Не си ли чувала, че остатъчните емоции са нормални?- реши да я успокои с първото, което му хрумна. Май ставаше добър в тези неща и то без да го иска. -  Дори ние имаме такива моменти, наричат ги "проблясъци на спомените", защото са следствие от нещо минало, което ги пробужда. Дали щастливо детство, или просто някогашното желание за такова...всичко, което сме изпитали и преживели, докато сме били хора, понякога се завръща за кратко. Това не е някакъв бъг или грешка. Просто причинно следствие.
Играчката му отново оживя и се покатери по Аурора, потупвайки по рамото.
avatar
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Aurora. on Fri Sep 01, 2017 6:48 pm

Думите му почти биха могли да я заблудят, ако не бяха сигурните данни от чипа ѝ, че това, което беше направила туко що не е нещо, което един истински успешен експеримент би направил. Опитите му да я успокои бяха безсмислени за нея. Или Рафаел беше дефектен по някакъв начин, или просто искаше нещо и двата случая малко или много я безпокояха.
Взе играчката от рамото си и я пусна на земята, където нейната също беше оживяла и двете продължиха да скачат наоколо, но този път без Аурора да изпитва каквато и да било емоция.


- Не, не съм чувала, че са нормални. Само съм виждала как бракуват заради тях - каза без грам емоция в гласът си Аурора, въпреки че някъде дълбоко се спотайваше нова емоция в нея. Страх.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Rafael. on Sat Sep 02, 2017 6:47 pm

Все забравяше. Май това, че данните му по психология важаха само за хората, бе единственото нещо, което се случваше да "забрави". Навярно защото самият той се чувстваше като човек повече, отколкото като машина, му пречеше да погледне съвсем обективно на нещата, на заобикалящото го. Не бе контактувал с нормален човек, като не броим учените, от години. Вече не почнеше какво е. Не че изгаряше от желание да си припомни. Не бе имал късмета да сучи на някой, който да го оцени "приживе", затова не изпитваше онази човешка нужда то контакт и близост с друго същество. Винаги се чувстваше като отритнат и ненужен, където и да се намираше, и все пак бе принуден да се намира някъде. А сега нямаше голям избор. Ако не в територията на учените, то сновеше като призрак по покривите на небостъргачите. Единственото място, където нямаше опасност да бъде видян от нежелани особи като пазителите. Но това не го караше да се чувства жив. Там горе нямаше друго, освен една гъста мъгла, следствие от силно замърсения въздух. Дори вятърът не успяваше да я прониже, толкова гъста бе тя. Дори не можеше да видиш следващата си крачка. Движейки се сред нея, Рафаел можеше ясно да си представи какво всъщност представляваше неговото съществуване. Като че се виждаше отстрани и в далечен план. Беше също като тази непрогледна мъгла. В нея нямаше нищо, но самата тя не криеше празнота. Това бе и неговият "живот" в една картинка. В него нямаше нищо, а самият Рафаел криеше безполезни за всеки чувства и мисли. Дори не можеше да си отговори защо искаше да продължи жалката си форма на съществуване. Но знаеше само едно... дори онзи очакван ден да настъпи, той нямаше да бъде част то него. Нямаше да е поредната бройка от Великата армия. по-скоро щеше да спаси създателя от самия него.
Да, би убил за Него. Да, би умрял за Него.
Но никога не би станал "един от многото".
Не искаше да изгуби името си. Само то му бе останало. То означаваше неговата необикновеност. Липсата на контрол над него, която го правеше колкото различен, толкова и опасен на всички.
- Права си. - изрече кратко. Върху устните му се изписа леко горчива иронична усмивка. Погледът му внезапно се измени. Става подигравателен, присмехулен. Но не по адрес на компанията му. По адрес на всички онези, които визираше със следващото си изказване.

- Те искат армия. Не искат заплаха, която би могла да ги унищожи. Искат заплаха, която могат да контролират. Оръжия. В това се превръщаме ние.


avatar
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Aurora. on Mon Sep 04, 2017 12:07 am


- Е ако е безопасно за мен да съм такъв тип заплаха, значи и това ще правя. Не съм стигнала до тук за да ме бракуват, защото съм се разсмяла на това как едни плюшковци танцуват - каза изнервено и махна към мечетата, които продължаваха да се вихрят в стаята.

Изведнъж се осъзна и разбра, че отново показва емоция. Дразнеше се на собствената си глупост все повече. Днес съвсем се беше побъркала. Вероятно беше заради дългото време на бездействие или просто ежедневието и рутината не се отразяваха добре на хард диска ѝ. Трябваше да поиска разнообразие в програмата си или да настоява, че вече е готова за мисии. Нямаше как да не е. Беше минала всеки възможен тест, който ѝ бяха предоставили. Какво още се очакваше от нея? Как можеше да ги направи по-доволни от това? Изпълняваше всичко, не задаваше въпроси и беше добра, даже отлична.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Rafael. on Mon Sep 04, 2017 11:50 am

Виждаше го. Винаги го беше виждал. Навярно от всички експерименти, единствен той виждаше истината за това място. Тук не бе сигурно за никого. Съдбата на всеки беше предопределена, но все пак мястото му не бе осигурено. Във всеки един момент чувстваш как могат да те изритат като ненужен боклук. Без значение колко си успешен. Без значение колко си послушен.
Един експеримент никога не знаеше какво точно ще щукне на болния мозък на неговия създател. Никога.
В един момент би могъл да си перфектния инструмент, да си препоръчан за армията.А в следващият би могъл да се намериш затрит от света. Сякаш никога не си съществувал.
Някъде дълбоко Рафаел се изправяше срещу истината в себе си. Собствената му съдба му бе болезнено известна. Вариантите бяха само два. Един ден Винсмоук щеше да му дръпне шартела, или щеше да загине от ръката на Рафаел.
Бе сигурен, че му е известно какво чувства към него. И какво би направил за него. Следователно знаеше, че предизвиквайки го, бе въпрос на време Рафаел да загуби контрол. над всичко. Над самия себе си, над всичките си програми. Бе като бомба със закъснител, чийто таймер Зандър сам бе включил. В един миг цялата му система щеше да рухне и в последвалата агония щеше да сложи край и на създателя си. Защото знаеше, че не може да го има. Да го има само за себе си. А желание като това не предвещаваше нищо добро.

- На това място независимо колко си добър, винаги можеш да бъдеш заменен. - изрече бавно с твърдия си дрезгав тембър. Бе върнал от части вниманието си върху Аурора, но изражението му не показваше вече капка съчувствие. Нито нуждата да я успокои. Разбира се, че това бе нещо безсмислено. Тя сама можеше да прозре какво я очакваше, можеше да анализира всеки възможен вариант и очевидно бракуването я плашеше най-много от всичко. Имаше и много по-лоши варианти, би казал Рафаел. Но реши, че изказването му е пълно без да добавя нищо повече.
avatar
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

View user profile

Back to top Go down

Re: Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum