Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
the sly admin
Alexander Vinsmoke JR
the sassy admin
Alicia Saint.
the sexy admin
-julie sargon
the sweet admin
_____

one woman army /Irene&Aurora/

View previous topic View next topic Go down

one woman army /Irene&Aurora/

Post by Aurora. on Fri Sep 01, 2017 12:34 am

Отново я бяха пуснали навън без задача. По-скоро я бяха изгонили, защото непрекъснато се размотаваше в краката на някой и се чудеше какво да прави и на всички им беше писнало. Чувстваше се отново, като малко дете, но не можеше да покаже, че чувства каквото и да било. За това просто вървеше из центъра на града без посока, въпреки че вървеше толкова съсредоточено, че човек би бил сигурен, че тя бързаше за някъде и знаеше къде отива. По-скоро единственото, което правеше е, че анализираше в движение обстановката и изчисляваше различни алгоритми и променливи от чиста скука. Толкова се беше съсредоточила в това да изчисли, колко още потръсвания на чантата трябва да има, че телефона на жената да пред нея да падне, че не чу как някой вика името ѝ. Чу гласът в последният момент и се обърна точно, когато тъмнокосото момиче щеше да се бутне в нея.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: one woman army /Irene&Aurora/

Post by Irène Montana on Fri Sep 01, 2017 1:12 am


Нямаше представа къде отиваше. Просто вървеше. Без ясна посока и цел. Разминаваше се с хората от новото поколение, но в действителност не ги виждаше. Всичко около нея беше едно голямо размазано петно с разноцветни нюанси и механичен звук. Сърцето й се свиваше, когато до съзнанието й достигаха думите на минувачите. Но какво пък. Ирен бе странна птица. Душата й копнееше за миналото, в което природата все още съществуваше и небето бе синьо и изпълнено с красота. Мечтаеше да доживее до деня, в които и останалите ще се убедят в правотата на каузата им и ще им помогнат да я осъществят. Но в дни като днешния, сърцето й бе изпълнено с мрак и тъмнина, депресията я бе обгърнала в обятията си и я караше да се съмнява - във възможностите си, в интелекта на хората, в бъдещето. Искаше й се да може да махне с ръка и всичко да се подреди. За съжаление, не притежаваше способности. Нито кристално кълбо.
Момичето така и не осъзна как вървейки забила поглед в земята се изпречва на пътя на друг човек. Блъскайки се в него, Монтана вдигна погледът си и от устните й се откъснаха думите: "По ... дявол...ите!".
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: one woman army /Irene&Aurora/

Post by Aurora. on Fri Sep 01, 2017 1:26 am

Аурора стоеше срещу някогашната си приятелка, но трудно можеше да извика някаква емоция. Тези човешки дефекти ту се появяваха, ту изчезваха и тя не можеше да ги контролира. Обикновено изчезваха, когато нещо от старият ѝ живот се изпречеше пред нея. Например, когато ѝ се напомняше за чичо ѝ, който я беше прострелял в опит да не могат да се домогнат до нея и почти я беше убил. В началото непрекъснато ѝ припомняха този момент за да видят дали ще изпита нещо, но колкото ѝ пъти да си спомнеше за сълзите в очите му и за устните му върху нейните собствени не изпитваше нищо. Сега, когато виждаше някогашната си добра приятелка беше същото общите им спомени се върнаха, но Ари не изпитваше нищо. Докато можеше да предположи, че Ирен е най-малкото стъписана, вероятно за всичките ѝ познати беше изфрабикувана историята, че тя и чичо ѝ са умряли при в някакъв инцидент или обир... Без да каже нищо Аурора изведнъж се обърна и тръгна отново заедно напред с тълпата.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: one woman army /Irene&Aurora/

Post by Irène Montana on Sun Sep 03, 2017 7:03 pm


Ирен нямаше никаква представа какво по дяволите се случваше. Премигна няколко пъти, а през сините ѝ очи премина сянката на съмнението. Устните на тъмнокосата останаха полуотворени, а от гърлото ѝ излезе някакъв странен звук, смесица между изумление и раздразнение. Е, чудесно. Само това ѝ липсваше. Не ѝ стигаха всичките проблеми с организацията и проклетите учени, а и сега откриваше, че се е побъркала. Разбира се, че това бе логичното обяснение. Вероятно съзнанието ѝ се бе подозирало от цигарите и всичките глупости около нея и сега даваше на късо. Или още по-лошо. Подиграваше се с нея.
А това изобщо не бе забавно. Ако не бе на публично място, Ирен щеше да започне да се развика истерично и да изиска от гадната съдба да престане да се занимава с нея. Дори щеше да се прояви като особено мил и загрижен човек и да ѝ предостави списък с хората, от които може да я отърве. Ами, че да. На света изобщо не му трябваха учени и проклетници, които мислеха само как да разрушат още повече планетата им.
Изчака няколко секунди и след като видението не си отиваше и продължаваше да виси пред нея особено реално, момичето направи крачка на пред. И тогава видя погледът ѝ, начинът, по който я гледаше с напълно безчувствени очи и празно изражение, нещо прещрака. Протегна ръката си напред, за да я хване, но Аурора все едно усетила реакцията ѝ се шмугна в тълпата.
-Аурора! - извика Монтана след нея и изблъска няколко хора от пътя си. Няколко от минувачите дори я  погледнаха странно, а една възрастна женица поклати глава и измънка: "Боже...тези младежи нямат възпитание!", а след това продължи по пътя си. Но това нямаше значение. Единственото, което тъмнокосата знаеше бе, че няма да допусне приятелката ѝ да изчезне...Отново!
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: one woman army /Irene&Aurora/

Post by Aurora. on Mon Sep 04, 2017 12:22 am

Аурора ловко успяваше да мине покрай хората и да избягва повече препетствия, които би трябвало да я бавят. Чуваше как Ирен я вика зад нея, но се надяваше, че тълпата ще я забави за да се измъкне. Как можеше да обясни на Ирен как изведнъж се беше пръкнала от нищото се след всичко случило? О, това щяха да бъдат много неразгадани въпроси, на които Аурора нямаше да може да отговори. Разбира се, винаги можеше да излъже, обаче беше сигурна, че Ирен едва ли щеше просто така да се задоволи с отговорите. Щеше да иска да се виждат отново щеше да каже на всички. Ох, колко проблеми щяха да се появят, учените нямаше да са доволни. Хич нямаше.
Изведнъж свърна в една странична уличка в опит да се скрие. Звукът от токовете на обувките ѝ отекваше в стените покрай нея. Завиваше без да се замисля, надявайки се да изгуби Ирен.
avatar
Aurora.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 76
Join date : 2017-08-29

View user profile

Back to top Go down

Re: one woman army /Irene&Aurora/

Post by Irène Montana on Tue Sep 05, 2017 10:52 pm


- По дяволите, Аурора. .. - изруга Ирен, без игнорирайки укорителните погледи на минувачите. Какво пък, да не би за първи път да виждаха хулиган, които да си изразява гласно чувствата? Или до толкова бяха потънали в дебрите на "модерното" общество, че изобщо бяха забравили какво е това да изпитваш емоции? Монтана започна да се провира през множеството, нагло изблъсквайки всеки проявил неблагоразумието да се изпречи на пътя ѝ. Нямаше намерение да остави приятелката си да се измъкне. Пък и Монтана вече бе разбрала истината. Един поглед ѝ бе достатъчен в онзи проклет ден, за да разбере, че глупавата история на медиите бе поредната изфабрикувана лъжа от учените. Това бе накарало сърцето ѝ да се свие болезнено и в същото време да запали още по-силно пламъкът, който гореше в гърдите ѝ. Тъгуваше за изгубените животи и за приятелството им. Защото брюнетката бе една от малкото, които я познаваха истински и знаеха, че би направила всичко за възвишената им кауза.
От този ден, тъмнокосата издирваше Аурора. Не спря да я търси дори, когато всички ѝ казваха, че е безсмислено и се опитваха да я накарат да проумее, че дори да я открия тя вече няма да е същата. Но Монтана не се бе отказала. И ето, че усилията ѝ най-накрая се бяха оправдали. Беше я открила. И то без да я изляза, специално да търси нея.
Ирен се огледа и зави по една странична уличка. Звукът от нечий токчета достигна до съзнанието ѝ и на лицето ѝ се изписа широка усмивка.
- Аурора, никога не си можела да се измъкнеш от мен. Няма нужда да се криеш. Виждам те... - да, прави сте - звучеше като пълната сталкърка, която преследваше хората. Но както някой ще кажат - целта оправдаваше средствата и усилията. А в случая, определено си заслужаваше усилията.
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

Re: one woman army /Irene&Aurora/

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum