Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
the sly admin
Alexander Vinsmoke JR
the sassy admin
Alicia Saint.
the sexy admin
-julie sargon
the sweet admin
_____

the best is yet to come. {Henry and Irene}

View previous topic View next topic Go down

the best is yet to come. {Henry and Irene}

Post by Henry S. on Tue Sep 05, 2017 11:48 pm

Не можеше да повярва, че за една вечер се сдоби с такава неистова слава, носеща се и извън стените на клуб "Парадайз". Незнайно как бе дори достигнала до долните квартали, където познатите му се брояха на пръсти. Рядко му се случваше да ходи там, но далеч не бе от страхливците, които никога не припарваха. Просто не искаше да изгубва уважението на родителите си. Не можеше да си представи живота му да премине в работа, която е длъжен да работи, че да свързва двата края. Въобще не можеше да си се представи да върши истинска работа. Сега се двоумеше над това дали пък стриптийзът не се броеше към горната графа.. Поради необясними причини на Хенри му се искаше най-много да приеме поканата на безизвестния тук нощен бар "Айляк". Самото име го напушваше на смях, пък какво ли би било да се намира там? В крайна сметка избра да се жертва за това и небрежно захвърли останалите листчета в коша за боклук. Какво да се прави, слънцето не огряваше навсякъде.
Точно както бе описано в поканата, барът имаше изключителния интериор на американска кръчма от далечната епоха на дивия запад. Стените се красяха с дупки от куршуми, дървените маси и столове поскърцваха и сякаш едва се крепяха, а ароматът на евтино уиски и сеслска бира се носеше буквално навсякъде. Цялата мизерия тук му се нравеше по необясним начин. Хората изглеждаха напълно свободни. Надпиваха се, танцуваха и чупеха чаши на поразия. Прииска му се да се вписва тук. За миг прикова всички погледи и имаше причина. Все пак ме изнамерил каубойски костюм на шериф от дивия запад, на който му бяха откраднали ризата. Зарадва се, че не бе от свенливите люде и просто се качи на сцената с уверена крачка. Шпорите на каубойските ботуши издрънчаха напевно, когато шоуто започна. Хулиганки и хулигани подвикваха гласно и трябваше да им се признае, че бяха далеч по-невъздържани от една обикновена аудитория
avatar
Henry S.
Don't trust me.
Don't trust me.

Posts : 20
Join date : 2017-08-27

View user profile

Back to top Go down

Re: the best is yet to come. {Henry and Irene}

Post by Irène Montana on Sat Sep 16, 2017 7:40 pm

Не знаеше какво по дяволите прави тук. Още повече, когато влезе в клуба, Ирен бе заслепена за секунда от ярките електрикови светлини, силния шум и грамадната тълпа, която се намираше на всякъде около нея. Остана като закована на мястото си за момент, а след това писъците на хората я върнаха в действителността. Устните й се изпънаха в права линия, а лицето ѝ загуби обичайната си руменина. Изсумтя презрително, когато някакъв идиот се опита да я обара за задника. Вместо да постъпи като нормален човек и да му се озъби в лицето да я остави на мира, Монтана „съвсем случайно” го сръга с лакътя си в корема и дори не се опита да изглежда изненадана. Колкото повече време минаваше, толкова повече тъмнокосата се убеждаваше, че това място не е за нея. Имаше прекалено много хора. Да не говорим, че бе невъзможно да направи и две крачки без да се сблъска с някоя напудрена кифличка или пияно момиченце, което се облягаше на някой чичко. Завъртя очи и въздъхна тежко. Вече бе убедена, че тази нощ ще се превърне в една от най-големите й грешки в живота.

Не знаеше какво си бе мислила. Защо по дяволите ѝ трябваше да слуша съвета на Ева и да се набутва в този ужасен клуб. Да, вярно съквартиранката ѝ от няколко дена се опитваше да обясни на Ирен, че ѝ е писнало от ужасните ѝ настроения и е време да се вземе в ръце. Даже цяла седмица я бе преследвала, убеждавайки тъмнокосата, че има нужда от разпускане и забавления. Накрая се бе съгласила само, за да се отърве от досадното ѝ мрънкане и да я накара да престане да пее пред вратата на стаята ѝ. Защото докато първото можеше да го издържи на донякъде, второто я влудяваше и късаше нервите ѝ бавно, но сигурно.
И така една от водачките на хулиганите се бе оказала в този ужасен клуб. За бога, дори няколко от хората я познаха и я поздравиха с изумени изражения. И ако това не бе ужасно…какво ли би било?

Най-накрая се набута през тълпата до бара и направи жест на човека зад плота.
- Една чаша вода. – изръмжа хулиганката през зъби и погледна злобно бармана, все едно му казваше: „ Да не си посмял да ми възразиш, защото ще те убия!”.
avatar
Irène Montana
Join me in the revolution.
Join me in the revolution.

Posts : 141
Join date : 2017-08-17

View user profile

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum